В края на април за поредна година чрез богослуженията в храма хиляди ще изживеят и съпреживеят Страданията, Разпятието, спускането в гроба, слизането в Ада и Възкресението на Господ Иисус Христос. Отново погледите ще бъдат насочени към Светия град Йерусалим, където по традиция в храм „Възкресение Христово“ – след усърдните молитви, отправени към Бог от патриарх Теофил – ще слезе Благодатният огън.
Освен в Йерусалим хиляди храмове по света ще съпреживеят радостта от Христовото Възкресение. Пасхалната вест ще възрадва и православните християни в Мароко. Африканската държава е с преобладаващо мюсюлманско население. Според статистиките, днес едва 1% от населението изповядва християнството, въпреки че Христовото слово по тези земи е разпространено още в периода на Римската империя. Територията на днешно Мароко е свързана с първите християнски мъченици, сред които особено се отличава името на свети Маркел Танжерски, отказал да участва в извършваните езически ритуали и открито – без страх – обявил, че е последовател на Христа. Това е и причината в края на ІІІ в. да бъде посечен с меч.
През 20-те години на ХХ в. в Мароко пристигат емигранти от Източна Европа. Сред тях има и руснаци, бягащи от извършените в Русия промени след Октомврийската революция. За духовното им обгрижване архиереят на Западноевропейската епархия на Руската православна църква – митрополит Евлогий (1868–1946), изпраща в Мароко руския йеромонах Варсонофий (1887–1952), който временно е пребивавал в Рилския манастир и дори написал акатист на св. Йоан Рилски.
Пристигайки в Мароко, монахът организира православна енория, която е регистрирана през 1927 г. с името „Православна църква и руски дом в Мароко“. Всичко това става и с благословението на александрийския патриарх Мелетий ІІ (1871–1935). В спомените си („Пътят на моя живот“) митрополит Евлогий отдава важно значение на създаването на руската православна енория в Мароко; той пише за „исторически важното събитие – възобновяване на православието в тази част на Африка“. В помощ на отец Варсонофий архиереят изпраща йеромонах Авраамий и дякон Николай Шкарин. В същото време тежка болест застига един от знатните жители на Рабат, изповядващ исляма. Виждайки че тогавашната медицина не му помага особено, Шериф Хюсейн Джебли моли своята съпруга да извика отец Варсонофий, за да се помоли за неговото оздравяване. След като православният духовник извършва молебена, мюсюлманинът оздравява. В знак на благодарност той дарява част от земята си за строежа на православна църква.
На 9 март 1931 г. митрополит Евлогий благославя проекта за православната църква „Възкресение Христово“ в Рабат, а през лятото на същата година се поставя първият камък. До днес е запазено и писменото благословение на Кириарха: „24 февр. /9 март. Благословение построитъ св. храме по етому плану. Митрополит Евлогiи“.
Храмът е осветен на 13 ноември 1932 г. от архиерея на Западноевропейската епархия на Руската православна църква – митрополит Евлогий (1868–1946). В деня на освещението отец Варсонофий е въздигнат в сан архимандрит. След месец е построена и камбанарията. През 1933 г. към храма е учреден и благотворителен комитет, който да подпомага живеещите в Мароко православни християни. През 2011 г. храмът е изографисан и украсен с нов каменен иконостас. Пълното обновяване на храма завършва през 2015 г.
Кристиян Ковачев,
Вестник „Кандилце“ № 11, Неврокопска митрополия
